Изключително силният аромат на тамян е бил използван още от времето на фараоните в Египет.
От 8-ми век ливанът и смирната се използват в религиозните практики в най-важните храмове: Вавилон, Йерусалим, Дамаск.
Тамянът се появява в Свещеното писание като символ на прослава на Бог, на молитва и благоуханни приноси към Бога.
Горенето на тамян е повече от религиозна практика.
Приятната миризма на тамян може да се използва и при лечение на депресия и тревожност.
Никой не може да отрече изключителния ефект, който има тамянът върху нашите сетива и психика.
Токсикологичните изследвания последните години също показват, че екстрактите от тамян са безопасни както за вътрешна, така и за външна употреба.
Проучване показва, че тази ароматна смола има качествата на истински психоактивен антидепресант.
В Аюрведа тамянът се използва от векове за лечение на артрит, а неговите противовъзпалителни свойства също помагат при болестта на Крон, кисти и подобряват кръвообращението в съдовете, увредени от различни възпаления.
В ароматерапията тамянът се използва за облекчаване на депресивни състояния, стрес, истерия и напрежение.
Обгорената тамянова смола обикновено има доста остра и силна миризма, така че може да причини дискомфорт на определени хора.
В този случай се препоръчва по-ароматерапевтичен подход под формата на маслени вани, различни видове масажи, инхалации и др.
Смята се, че чрез просто вдишване на маслото от тамян можем да облекчим различни проблеми с дишането като: алергии, астма, синузит, бронхит настинки и др.
За този експеримент е достатъчно да капнете масло от тамян върху дланта си и да вдишате няколко пъти през деня.
Жителите на Оман, откъдето се предполага, че идва най-качественият тамян, имат стар обичай да разтопяват тамяна във вода и след това да пият водата.
Друг древен обичай на жителите от Близкия изток е да дъвчат тамян за здравето на устната кухина и зъбите.
Смята се, че благодарение на антимикробните си свойства тамянът предотвратява различни видове инфекции.
Както отбелязва професор Овидиу Божор в книгата си "Библейски растения и аромати", тамянът има тонизиращи свойства за цялото тяло.
Действа противовъзпалително, антисептично и отхрачващо.
Според биолозите горенето на тамян и вдишването на ароматната миризма има положително влияние върху мозъка.
Особено благоприятно действа при хора, засегнати от стрес, тревожност или обсесивни състояния (неприятни спомени).
→ Проучване
Екип от изследователи от университета Джон Хопкинс и Еврейския университет в Йерусалим изследват психоактивните ефекти от аромата на тамян.
Те открили, че той засяга особено областите на мозъка, участващи в емоциите и невронните вериги, повлияни от анксиолитици и антидепресанти.
Ароматът на тамян влияе пряко на протеин в мозъка, наречен TRPV3, за който е известно, че създава топло усещане в кожата.
Един от авторите на това изследване, Raphael Mechoulam, казва, че след това проучване те са открили, че тамянът съдържа смолисто съединение, наречено incensole acetate, което намалява тревожността и предизвиква антидепресивно поведение при мишки.
Днес тамянът се използва като лекарство и за лечение на безсъние и нарушения на съня, депресия и чувство на безпомощност.
Горене на тамян у дома
Можем да се възползваме от терапевтичното действие на тамяна, като участваме в църковните служби, особено в светата и Божествена литургия.
Тези, които не са алергични, могат да кадят и във дома си при молитва.
Неговият аромат ще създаде атмосфера, много по-благоприятна за молитва.
Много е важно винаги да придружавате практиката на горене на тамян с молитва, носейки приятния аромат като принос на Бога.
Само в Библията се споменава около 80 пъти, а също така се споменава доста често и в Корана.
Ароматите му влияят на нашата психика по разнообразен и много интересен начин.
Въпреки това, уханието на тамян, ще се съгласим, носи в себе си особена мистика.
Успокоява сетивата ни и сякаш ни въвлича във вътрешната ни същност.
В църковните магазини можете да намерите всички съставки и прибори, необходими за кадене у дома или на гробовете на близки.
Ако статията ви е харесала, може да ни последвате и споделите публикацията с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!
Източник на статията:
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2493463/
