Въпреки 93-годишна възраст свищовският гинеколог д-р Борислав Апостолов все още практикува своята професия и продължава да бъде търсен за прегледи или съвети от отдавнашни негови пациентки, доверяващи се на солидния му опит. Д-р Апостолов е най-възрастният гинеколог в дунавския град.
След завършване на медицина в Пловдив той започва да практикува първо в село Овча могила, след това продължава практиката си в Свищов. Пенсионира се в Белене, след което не спира и до днес да приема в кабинета в дома си в Свищов, пише "Борба".
Поради дългогодишния си опит той е светило в своята професия в крайдунавския град. И това не е случайно: без да използва съвременните апаратури и техники, той дава изключително точни диагнози, които се потвърждават след това при прегледи с апарати. Поради това и до днес той не е загубил доверието на тези, които е лекувал.
Той с удоволствие ни разказва за начина на запазването на своето здраве. Още като млад, след преместването си в Свищов, лекарят започва да спортува редовно преди отиване на работа. Увлича със себе си и свои колеги, с които всяка сутрин в пет часа изкачвали баири и правели гимнастика. Постепенно започнали да правят и обиколки на стадиона.
Първото по-голямо разстояние, което изминали на сутрешна тренировка, било да тичат чак до село Царевец и обратно. Други сутрини пък тичали до местността Паметниците, която е на около 10 км от града. Мъжете постоянствали в тренировките всяка сутрин преди работа и зиме, и лете. В неделните дни пък тичали чак до село Вардим и обратно. За каляване младият тогава доктор свикнал да взема изцяло студени душове и даже да се търкаля през зимата гол в снега. Благодарение на тези ежедневни тренировки, той участвал неведнъж и в състезания по маратон в София.
Тези навици помагат много на доктора и с напредването на възрастта. Той споделя, че в близките години му се наложила операция от херния, която му правил неговият син, понастоящем началник на отделение „Хирургия“ в Свищов. След операцията възрастният специалист станал и си тръгнал на следващия ден. Казва, че това нямало как да се случи без тези тренировки и упражнения, на които е свикнал.
Гимнастиката включва упражнения за врата, очите, раменете, гърба, кръста и т.н. Не пропуска и поне 20 клякания. Д-р Апостолов продължава да чете много и да се запознава с новостите в проучванията относно опазването на доброто здраве. С охота разяснява, че медицината трябва да се разглежда чрез холистичния принцип, тоест в цялост.
Това означава тя да не се възприема единствено като лечение на съществуващи заболявания, но и като стремеж за профилактика и предпазване от тях. Това изразяват и двата символа на медицината: единият е Асклепий, който олицетворява лечението, и другият – Хигия /откъдето и произлиза терминът „хигиена“/, който се свързва със здравословния живот с цел предпазване от заболяванията.
Когато с напредването на възрастта лекаря от Свищов се сблъскал с високо кръвно налягане, той прочел книга за кислородната вода. И започнал да приема кислородна вода по метода, описан в нея. Първо по една капка преди хранене, докато постепенно се стигне до десет капки. По този начин той стопирал проблема с кръвното без прием на лекарства. Докторът обяснява, че кислородът е един от най-важните елементи за възпрепятстване на развитието на болестите.
Казва, че раковите клетки обичат три неща - киселинна среда, захар и липса на кислород. Киселинната среда се създава от месото и захарите. А плодовете и зеленчуците създават благоприятната алкална среда в организма. На тези принципи той е установил своя начин на хранене. Месо хапва най-много един-два пъти в седмицата, и то предимно риба и леки меса. Свинското изцяло е изключено от менюто му. Твърди, че с напредването на възрастта човек трябва да намалява количеството храна. „Да остане леко гладен“ – усмихва се словоохотливият лекар.
Една от основните му тайни за здраве е приготвеният собственоръчно от него ябълков оцет. Домашният еликсир е неотменима част от неговото меню. Задължително го приема всяка сутрин на гладно заедно с чаша топла вода. Домашно приготвеният ябълков оцет е мътен, гъст, а не бистър. Докторът обяснява, че ако е бистър, в него липсват много от ценните вещества, съдържащи се в ябълките. Освен това приема преди него на гладно и лъжица зехтин.
Следва задължителната рутина, след която организмът е тонизиран и зареден за деня. Закуската му е лека – плод или овесени ядки, кисело мляко… Казва, че винаги си осигурява наличие на ядки, особено орехи, тиквено семе, слънчогледово семе. Които обаче винаги консумира сурови.
Употребява много и изключително полезните пшенични трици, смлени ленени и сусамови семена. За обяд и вечеря набляга на салати, които си приготвя сам, разбира се, подправени с незаменимия ябълков оцет и зехтин. „Ястието да е просто“ – съветва специалистът по здраве. Това означава да е един вид, а не първо, второ и трето. Не се изкушава от сладки десерти, защото бялата захар не е необходима на организма, а на… раковите клетки. Не употребява и пържено, а само печено и варено. Сирене си набавя от хора, които го приготвят домашно, и консумира само козе.
Следобедите задължително лекарят излиза на разходки из града. На сегашната си възраст изкачва по 200 стъпала. Това се равнява на 14 етажа… Споделя, че винаги където има възможност, използва случая да се движи. Друга от неговите тайни е сокът от бъзе, който също сам си приготвя. Бере го в края на август, за да е узряло.
Не на последно място в рецептата за здраве на опитния лекар е и общуването с различни хора, с които той се среща при разходките си из града. Дори и доста по-млади негови познати с удоволствие разговарят със сладкодумния доктор, за да черпят от широките му познания и опит, а това пък поддържа неговата бодрост. И задължителното му правило е: много движение! Този съвет е давал многократно на своите пациенти: „Боли, не боли, трябва движение!“.
А вътрешното му удовлетворение безспорно идва от любовта към професията и от признанието и до ден днешен на дългогодишни пациентки, от функциониращия до днес кабинет в дома му, за който уведомява и табелата отвън. Пак поради любовта към професията си докторът е бил и активен кръводарител.
Всяка година до пенсионирането си е дарявал кръв, а през една година е достигнал дори до три пъти, което е твърде много и по принцип не се разрешава. Освен това е и един от основателите на БЧК в Свищов. Сега твърди, че няма по-голямо щастие от това човек да практикува любимата си професия и да продължава да се развива, докато е жив. „Щастлив съм“ – искрено споделя словоохотливият разказвач. И в заключение цитира любима мисъл от Шопенхауер: „Здравето не е всичко. Но всичко без здраве е нищо“.
.jpg)
